РАЗСТА̀ЯМ СЕ, -яш се, несв.; разста̀на се, -еш се, св., непрех. Остар. и диал. Разделям се с някого или нещо; разставям се. Около полунощ майката са разстанала с дъщеря си, поцеловала я по челото и отишла да спи. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 66. Те са биха бой крамолен, но приятелски са разидоха! Тъй са разстанаха знаменитите герои. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 77. Разговарящии ся вскоре ся разстанали и всякий от них отишъл в пътя си. С. Радулов, ГМП (превод), 84. Той ся усетил, че сбръкал, нъ едва когато настанало време да ся разстане с драгий си имот. Й. Груев, СП (превод), 230.
◊ Разстаям се / разстана се с душа. Диал. Умирам. Изповеда се млад Стоян, / тогай се църкве отвориа, / Стоян се с душа разстана. Нар. пес., СбНУ XLIII, 303.